Филателия България - Нова Генерация

На 18 април 2026 г. от 10:30 ч. в Музея на Възраждането във Варна ще бъде открита изложбата „Априлското въстание в българската филателия“. Събитието се осъществява с активната подкрепа на Варненското филателно дружество „Одесос“ и има за цел да представи по един необичаен, но въздействащ начин как българската пощенска история пази паметта за събитията от 1876 г.

Експозицията събира на едно място оригинални пощенски марки, пликове и картички, посветени на Априлското въстание и неговите герои. Сред най-ценните експонати е първата българска серия, посветена на въстанието – „Черешовото топче“, издадена през 1901 г. по повод 25-годишнината от събитията. Тази серия поставя началото на дълга традиция българската филателия да увековечава ключови моменти и личности от националноосвободителните борби.

През следващите десетилетия се появяват множество други серии, които по художествен и исторически начин припомнят за подвига на въстаниците. Сред тях са марки, посветени на Иван Боримечката, Хвърковатата чета на Георги Бенковски, Апостолите на въстанието, Райна Княгиня и Христо Ботев. Особено впечатляваща е серията на Националната художествена галерия от 1976 г., която пренася върху пощенски марки шедьоври на българското изобразително изкуство. В нея са включени творби на изтъкнати художници като Дечко Узунов, Златьо Бояджиев и Светлин Русев, вдъхновени от духа на пролетта на 1876 г. и от българското революционно движение като цяло.

Освен марки, изложбата представя и оригинали и копия на първодневни пликове и пощенски карти, които визуализират ключови места, личности и събития от борбата за национално освобождение през последната четвърт на XIX век. Така посетителите могат да проследят не само художественото развитие на филателията, но и начина, по който историческата памет се съхранява и предава чрез пощенските издания.

Изложбата ще бъде достъпна за разглеждане до 2 юни 2026 г. в Музея на Възраждането, ул. „Д-р Л. Заменхоф“ 21.

На 8 април в библиотеката на Народно читалище „Христо Ботев–1908“ в Русе ще бъде открита третата специализирана филателна изложба, посветена на темата „Космос“. Инициативата се организира от читалището, което през февруари 2024 г. създаде първия читалищен филателен клуб в България. Партньори в събитието са Народно читалище „Стефан Караджа–2018“ и Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе, които подкрепят развитието на филателната култура в града.

Изложбата е посветена на 12 април – Световния ден на космонавтиката и авиацията, и отбелязва две значими годишнини: 65 години от историческия полет на Юрий Гагарин, първият човек в космоса, и 47 години от мисията на първия български космонавт Георги Иванов. Тези ключови моменти от историята на човешките космически постижения са представени чрез над 500 пощенски марки от различни държави, които отразяват развитието на космическите програми, научните открития и международното сътрудничество в изследването на Вселената.

Колекцията включва подбрани експонати от личните филателни сбирки на русенците Стоян Комитски – куратор на изложбата – и Мартин Календжиев. Марките са подредени в тематични постери, които проследяват ключови моменти от космическата ера: от ранните съветски и американски мисии до съвременните международни проекти. Така посетителите могат да видят как различните страни представят космоса чрез филателията – като научно постижение, като символ на прогрес и като вдъхновение за бъдещето.

Откриването на изложбата ще се състои на 8 април от 11:00 ч. в библиотеката на НЧ „Христо Ботев–1908“ на ул. „Доростол“ № 45. Експозицията ще остане достъпна за посетители до 30 април 2026 г. и продължава традицията на Русе да развива и популяризира филателията като културно и образователно занимание.

Резултатът е тревожен: субективни заключения, предположения, представяни като факти, и експертизи, които не отговарят на международните стандарти. Това подкопава доверието в българските филателни издания и вреди на колекционери, търговци и институции.

1. Субективността като системен проблем

Липса на стандарти и методология

За разлика от водещите експертни институции като RPSL, BPA или BPP, в България не съществува утвърден протокол за експертиза. Това означава, че различни експерти използват различни критерии, което води до противоречиви заключения дори при едни и същи екземпляри.

Прекомерно разчитане на визуална преценка

Вместо измервания, спектрален анализ, сравнение с архивни образци или научни методи, често се използва единствено „око“ и личен опит. Този подход може да бъде полезен за предварителна оценка, но е напълно недостатъчен при редки, скъпи или често фалшифицирани марки.

2. Некомпетентни оценки и тяхната вреда за българската филателия

Без да се назовавам конкретни имена, трябва ясно да се подчертае: част от самопровъзгласилите се „експерти“ нямат необходимата компетентност, специализация или методологична подготовка.

Те често:

• не използват научни методи като сравнителен анализ, химични тестове или цифрова обработка
• не познават съвременните техники за откриване на фалшификати
• имат прекалена самоувереност и лична амбиция за величие 

В резултат се издават сертификати, които:

• съдържат неверни твърдения
• противоречат на международните стандарти
• създават хаос в пазара
• позволяват фалшификати да циркулират като „оригинали“

Това нанася пряка и дългосрочна вреда на българската филателия, защото:

• намалява доверието в българските марки
• отблъсква международни колекционери
• понижава цените на автентичните екземпляри
• компрометира аукционни къщи и търговци
• създава недоверие между колекционерите

3. Необходимост от реформа и професионализация

Създаване на единен национален стандарт

Българската филателна общност се нуждае от:

• протокол за експертиза
• задължителни научни методи
• централен архив на фалшификати
• база данни с референтни изображения
• ясни критерии за компетентност

4. Финансови стимули и лични амбиции като фактор за грешни експертизи

Освен липсата на стандарти и компетентност, съществува и друг, често премълчаван проблем: грешни експертни оценки понякога се издават под влияние на финансов интерес или желание за лична изява.

Финансови стимули

В някои случаи експертизи се издават:

• за да бъде удовлетворен клиент, който плаща добре
• за да се „легитимира“ марка с висока пазарна стойност
• за да се улесни продажба на съмнителен екземпляр

Това представлява конфликт на интереси и е несъвместимо с професионалната етика.

Желание за лична изява

Понякога експерти се стремят да:

• привлекат внимание чрез „смели“ заключения
• се позиционират като авторитети в област, в която нямат достатъчна подготовка
• демонстрират „уникално мнение“, различно от международните стандарти

Този тип поведение води до субективни, а понякога и откровено грешни оценки, които вредят не само на конкретни колекционери, но и на цялата филателна общност.

Международно сътрудничество

Партньорства с RPSL, BPA, BPP и APS биха повишили качеството и доверието в българските експертизи.

Българската филателия разполага с богато наследство, което заслужава уважение, научен подход и професионална защита. Но това наследство се оказва уязвимо, когато експертните оценки се заменят със субективни мнения, предположения или лични амбиции. Особено вредна е практиката на даване на „експертни“ заключения в социални мрежи – най-често във Facebook групи.

Тези прибързани и често некомпетентни оценки създават объркване, подкопават доверието в пазара, насърчават разпространението на фалшификати и вредят както на колекционерите, така и на репутацията на българската филателия като цяло.

За да се преодолее този проблем, е необходима професионализация, стандартизация и отказ от практики, които заменят науката с импровизация. Само чрез прозрачност, методологична строгост и уважение към фактите можем да гарантираме, че българските пощенски марки ще бъдат оценявани честно, компетентно и в съответствие с международните стандарти — така, както заслужават.