Новина

Субективността в експертизата на българските пощенски марки: между предположенията и професионалната отговорност

28.03.2026

Прегледано 90 пъти

Превю

Резултатът е тревожен: субективни заключения, предположения, представяни като факти, и експертизи, които не отговарят на международните стандарти. Това подкопава доверието в българските филателни издания и вреди на колекционери, търговци и институции.

1. Субективността като системен проблем

Липса на стандарти и методология

За разлика от водещите експертни институции като RPSL, BPA или BPP, в България не съществува утвърден протокол за експертиза. Това означава, че различни експерти използват различни критерии, което води до противоречиви заключения дори при едни и същи екземпляри.

Прекомерно разчитане на визуална преценка

Вместо измервания, спектрален анализ, сравнение с архивни образци или научни методи, често се използва единствено „око“ и личен опит. Този подход може да бъде полезен за предварителна оценка, но е напълно недостатъчен при редки, скъпи или често фалшифицирани марки.

 

2. Некомпетентни оценки и тяхната вреда за българската филателия

Без да се назовавам конкретни имена, трябва ясно да се подчертае: част от самопровъзгласилите се „експерти“ нямат необходимата компетентност, специализация или методологична подготовка.

Те често:

  • не използват научни методи като сравнителен анализ, химични тестове или цифрова обработка
  • не познават съвременните техники за откриване на фалшификати
  • имат прекалена самоувереност и лична амбиция за величие 

В резултат се издават сертификати, които:

  • съдържат неверни твърдения
  • противоречат на международните стандарти
  • създават хаос в пазара
  • позволяват фалшификати да циркулират като „оригинали“

Това нанася пряка и дългосрочна вреда на българската филателия, защото:

  • намалява доверието в българските марки
  • отблъсква международни колекционери
  • понижава цените на автентичните екземпляри
  • компрометира аукционни къщи и търговци
  • създава недоверие между колекционерите

3. Необходимост от реформа и професионализация

Създаване на единен национален стандарт

Българската филателна общност се нуждае от:

  • протокол за експертиза
  • задължителни научни методи
  • централен архив на фалшификати
  • база данни с референтни изображения
  • ясни критерии за компетентност

4. Финансови стимули и лични амбиции като фактор за грешни експертизи

Освен липсата на стандарти и компетентност, съществува и друг, често премълчаван проблем: грешни експертни оценки понякога се издават под влияние на финансов интерес или желание за лична изява.

Финансови стимули

В някои случаи експертизи се издават:

  • за да бъде удовлетворен клиент, който плаща добре
  • за да се „легитимира“ марка с висока пазарна стойност
  • за да се улесни продажба на съмнителен екземпляр

Това представлява конфликт на интереси и е несъвместимо с професионалната етика.

 

Желание за лична изява

Понякога експерти се стремят да:

  • привлекат внимание чрез „смели“ заключения
  • се позиционират като авторитети в област, в която нямат достатъчна подготовка
  • демонстрират „уникално мнение“, различно от международните стандарти

Този тип поведение води до субективни, а понякога и откровено грешни оценки, които вредят не само на конкретни колекционери, но и на цялата филателна общност.

 

Международно сътрудничество

Партньорства с RPSL, BPA, BPP и APS биха повишили качеството и доверието в българските експертизи.

 

Българската филателия разполага с богато наследство, което заслужава уважение, научен подход и професионална защита. Но това наследство се оказва уязвимо, когато експертните оценки се заменят със субективни мнения, предположения или лични амбиции. Особено вредна е практиката на даване на „експертни“ заключения в социални мрежи – най-често във Facebook групи.

 

Тези прибързани и често некомпетентни оценки създават объркване, подкопават доверието в пазара, насърчават разпространението на фалшификати и вредят както на колекционерите, така и на репутацията на българската филателия като цяло.

 

За да се преодолее този проблем, е необходима професионализация, стандартизация и отказ от практики, които заменят науката с импровизация. Само чрез прозрачност, методологична строгост и уважение към фактите можем да гарантираме, че българските пощенски марки ще бъдат оценявани честно, компетентно и в съответствие с международните стандарти — така, както заслужават.