Небезизвестният Чаръкчиев твърди, че блока ще се валидира на 10.10.1943 и го оферира като своите колеги (Вж: бр. 7274/27.09.1943,с.4).
К.Петров се осмелява да прогнозира дата на валидиране „през ноември” (Вж: бр. 7286/09.10.1943,с.4).
Напрежението расте...
Огънят се подклажда преа следващата година от В.Григориев:
- на 10.02.1944 г. той съобщава в рекламно каре, че „марките не са пуснати още” (Вж: бр. 7384/10.02.1944,с.4).
- на 19.02.1944 г. уточнява, че „марките ще се валидират на 28.02.1944, но блока ще се издаде по-късно!?” (Вж: бр. 7392/19.02.1944,с.3).
След това, обаче, следва пълно мълчание – поне през целият месец март 1944 г. във вестник „Зора” няма никаква информация за това издание.
Какво е положението във вестник „ДНЕС” ?
Тук във сряда и събота (но не всяка, пък и инцидентно - за определен период , защото в периода 16.10. 1943 – 30.11.43 – тя липсва!) се списва „Колона на филателиста”. Кой я списва е загадка... В нея се споменава за „новостите във филателията”, но нито дума за разследвания от нас блок!
Популярният за времето си вестник „УТРО” ,
си позволява да публикува обявите на филателните търговци, макар и твърде рядко... Известният ни вече В.Григориев публикува в брой 10 259 от 20.10.1943 г. своята оферта за „ неназъбен блок от траурната серия” за цена 130 лв за брой!
Времето е безмилостно – то минава неусетно и идва 28.02.1944 г. Търпението се възнаграждава! Траурната серия се появява на пазара!
Валидацията не се отразява никъде в пресата! „Пощенска марка”, както е известно е спряна!
„Българска марка” уж излиза, но въпросните броеве 67 – 72 така и не са открити. Поне в библиотеките на София, Пловдив и Варна ги няма!!!
Прегледах вестник „Слово” в броевете от 01.01.1944 до 08.03.1944 дето се казва „нито дума, нито вест, нито кост” за появата на това дългоочаквано издание.
Във вестник „Зора” – пълно мълчание! Нито на 28.02.44 , нито през целия месец март има поне някаква търговска реклама за изданието!
Вестник „Утро” за визирания период няма течение в нито една от библиотеките, където съм проверявал!
Такова е положението с вестник „Днес”.
Информация за изданието черпим от каталозите, излизали по онова време: „Сима”, Коопкаталога, Диге. Оттам е датата на валидирането – 28.02.1944 г. Днес я приемаме за вярна!
Но какъв е механизмът на получаване на тази информация от съставителите и издатели на каталозите? Има ли официални документи или всичко е плод на спомените на очевидци?!
Всъщност интригата се заплита в 1943, но се прави опит да се „разплете” в 1986 от г-н Драгомир Загорски! Залагайки авторитета си той изказва мнението, че този блок ГО ИМА!!! Позовавайки се на публикация на тогава излизащият в. „Слово”! Но ние показахме вече що за публикация е това и как своеволно я използва Загорски... И още : откъде Загорски е получил информацията, че директорът на печатницата е „запазил няколко броя?! Плод на богато въображение ли е тази информация или фиксирана изповед на директора пред Загорски?! Информация, която тиражира в двете си издания на своята монография – в първото издание на с. 89, във второто на с. 121!!! (Вж: БИ 6)
А пропо : в българската религиозна психика се е утвърдило поверието, че „ за мъртвия или добро или нищо!” Като „заклет атеист” ще се осмеля да се усъмня в искреността на г-н Загорски, защото: „когато фактите говорят, боговете мълчат!” Г. Загорски в отговор на нападката към него, отправена от г-н Симеон Димитров (Вж: БИ 8) се осмелява да напише писмо до редакцията (ВЖ: БИ 9) в което се казва:” книгата написах за да предпазя младите филателисти, да не бъдат ощетени!!!” Подобно изявление не се коментира, а само може да се припомни римската сентенция :”Kyrie elejson!”
През 2008 година Петър Бешков в интересния си „Специализиран каталог...” надълго и логически правдоподобно оборва твърденията на Загорски. При това с признанието, че не е могъл да открие въпросната публикация във в. „Слово”.
През 2014 година Георги Попов също заклеймява идеята за законова поява на този блок, като без да се обосновава категорично заявява: „Фалшификат!”.
Всъщност никой от каталозите- стари или нови не се подвежда от мнимото откритие и не каталогира въпросният блок!
Убеден съм, че в дъното на тази спекулантска афера стои търговската гилдия от онова време. Но ми се струва, че това не е В. Григориев, както намеква Георги Дечев, а Атанас Костов?! Може и Янко Русинов да има пръст в подаването на информацията за предстоящ блок..., а Симеон Чаръкчиев да я тиражира...
Отворен стои въпроса за АВТОРА на този блок? И какъв е неговият тираж?! Все пак той циркулира в търговските среди.
Прав е Г.Дечев – „тъмните места около филателният живот от близкото минало са почва за криминални романи.”
Дано близкото настояще роди кадърен филателен изследовател с проницателността на Шерлок Холмс, за да разберен ИСТИНСКАТА ИСТИНА за появата и битието на този пощенско-филателен продукт!
Димитър ТОНЕВ
ИПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
А. На кирилица:
1. *** ПЛАН за пощенски марки В: П о щ е н с к а м а р к а
1943, 8-9, с. 16.
2. *** ТРАУРНИ марки по случай смъртта на царя.
В: Б ъ л г а р с ка м а р к а, 1943, 64-66, с.32.
3. БЕШКОВ, Петър. Специализиран каталог за български
пощенски марки със .....1884-1945. С., Big Lion Club,
2008, с. 99-105.
4. ГРЪНЧАРОВ, Николай. Сензация ли е „сензацията?”
В: Ф и л а т е л е н п р е г л е д, 1999, 2, с.15-16.
5. ДЕЧЕВ, Георги. Издадена ли е серията „Бомбардирана
София?” В: Ф и л а т е л е н п р е г л е д, 2010, 7,
С.26-28.
6. ДНЕС. Обеден, политически и информационен всекидневник. С., 1936-1944.
7. ЗАГОРСКИ, Драгомир. История на българските филателни редкости.
1 издание – Калифорния, 1986,с.89;
2 издание – Калифорния, , с. 121;
8. ЗОРА. Вестник – ред. Д. Крапчев.С., 1943-1944.
9. С л о в о . Всекидневник за политическия, стопански и
културен живот. С., 1943, бр. 6349/ 18.09., с.3.
10. УТРО. Ежедневник – ред. Ст.Танев.С., 1943-44 .
11. Ф и л а т е л е н п р е г л е д , 1998, 2, 24.
12. Ф и л а т е л е н п р е г л е д , 1998, 3, 8.
13. Ф и л а т е л е н п р е г л е д , 1998, 11, 29.
Б. На латиница:
1. POPOV, G., und B. Schade. Katalog der Besonderheiten
Bulgarischer Briefmarken und Ganzachen. Tell I: 1879-
1946, Arge “Bulgaria”, 2014, S.98-99.