Всяка пощенска система има една мълчалива уговорка: пликът има адрес, адресът има човек, а човекът отваря вратата. Но от десетилетия по света пътуват писма, при които третото звено липсва - те са адресирани до герой от пиеса, до детектив от книга, до дядо с червена шуба или направо до Бога. Интересното е, че пощите не ги връщат с печат „Непознат адресат“. Те ги приемат, подпечатват и в много случаи отговарят. Така в обикновената пощенска рутина се появяват уникални щемпели, служби с причудливи имена и цели правила за работа с човек, който никога не е съществувал.
Най-известният несъществуващ адрес е 221B Baker Street. Артър Конан Дойл го избира, защото улицата по негово време няма толкова висок номер. Положението се променя през 30-те години на XX век, когато строително дружество Abbey National се настанява в сграда на Бейкър Стрийт 219-229, чийто обхват на номерата покрива легендарния адрес. Писмата започват да пристигат там, а дружеството решава да не ги изхвърля: наема служител, чиято длъжност е „секретар на Шерлок Холмс“. Част от отговорите били любезно официални, други - написани в духа на самия Холмс. Музеят на Шерлок Холмс, който се намира на Бейкър Стрийт 239 и също се представя като 221B, води с дружеството спор, продължил около петнайсет години. Кога точно секретарят губи работата си, източниците не са съгласни: едни посочват 2002 г., други 2005 г., когато сградата е освободена. Не са съгласни и за обема: в различни текстове се срещат „стотици на месец“, „около 700 на година“ и дори „десетки хиляди на година“, така че нито една от цифрите не бива да се приема за сигурна. Секретарката Ники Капарн разказва за тази работа пред „Ню Йорк Таймс“ през 1989 г.
Втората голяма история е във Верона. Писма, адресирани до „Жулиета Капулети, Верона“, започват да пристигат около къщата, която градът сочи за дома на героинята - известният балкон там всъщност е построен през 1936 г. Отначало на тях отговаря човек, който се грижи за гробницата на Жулиета, после - общината, а накрая се създава „Клуб на Жулиета“, чиито доброволци се наричат „секретарки на Жулиета“ и отговарят на ръка. Дори основаването на клуба е спорно: според един източник той е дело на хлебаря Джулио Тамашия през 1993 г., а според друг началото е поставено още през 1972 г. Не съвпадат и данните за броя на писмата - от около шест до петдесет хиляди годишно. Пощата в случая е по-скоро вратата, а истинската работа върши мрежа от хора, които са превърнали един литературен адрес в институция.
Най-мащабната система от всички обаче е за Дядо Коледа и тя има собствена пощенска география. В Съединените щати през 1912 г. генералният пощенски началник Франк Хичкок разрешава на местните началници да позволяват на служители да отварят писма до Дядо Коледа; обществото се включва в осиновяването на писмата от 40-те години нататък, а днес в нюйоркската сграда „Джеймс А. Фарли“ за един сезон преминават над половин милион писма, като при връчването им се проверява самоличност, а личните данни се скриват. В Канада писмата за Дядо Коледа получават отделен пощенски код - H0H 0H0 - и безплатна услуга, която официално е от 1982 г., макар че и по-ранни местни инициативи се срещат; годишно се отговаря на над милион писма на повече от тридесет езика, включително на брайл. Спорен е дори кодът: едни пишат, че е въведен през 1982 г., други - през 1983 г. Във Франция секретариатът на Дядо Коледа (Père Noël) започва през 1962 г. по инициатива на министъра на пощите и телекомуникациите Жак Марет, а първият стандартен отговор е написан от сестра му, психоаналитичката Франсоаз Долто; първата година идват 5000 писма, днес са над милион, а отговорите се подготвят от около шестдесет „елфи“ в Либурн и са безплатни и без марка.
Малките градове с подходящо име се оказват в особено изгодно положение. Санта Клаус, щата Индиана, се наричало първоначално Санта Фий (Santa Fee) и когато през 1856 г. получава пощенска станция, е вече с името Санта Клаус - единственото място на света с поща, носеща това име. Известно е, че от 1914 г. насам началникът на пощата Джеймс Мартин започва да отговаря на писмата, адресирани до Дядо Коледа, и че пощите из страната започват да пренасочват към тази станция писма, адресирани просто „До Дядо Коледа“; защо и кога точно започва този поток, местни автори признават, че не е ясно. През 30-те години му помага Реймънд Джоузеф „Джим“ Йелиг, който после цели десетилетия е живият Дядо Коледа на селището, а неговата дъщеря Пат Кох продължава да отговаря на писма от 40-те години и непрекъснато от 1960 г. Днес писмата се отговарят от доброволци - около дванайсет хиляди годишно, - а повече от четиристотин хиляди пликове се носят там само за да получат специалния щемпел. Този щемпел е картинен и всяка година се избира от рисунка на местен ученик по изкуство; практиката е от 1983 г. и се ползва от 1 до 24 декември. Точно тук филателията влиза в играта по най-чист начин: писмото до Дядо Коледа е занимание на деца, но пликът с щемпела на Санта Клаус е предмет, който колекционерите търсят.
Финландия има най-точния адрес, който Дядо Коледа може да иска: „Joulupukin Pääposti“ - Главната поща на Дядо Коледа, на Арктическия кръг край Рованиеми. Пощата там получава около половин милион писма годишно, като най-много идват от Китай, Италия и Полша през 2014 г., а на пощата се отговаря с над десет хиляди писма на година. И тук датите са спорни: според една версия пощата е открита през 1950 г., според друга селището и пощата са от 1985 г. Първият финландски пощенски щемпел с дата и картинка, с глава на северен елен и надпис „Napapiiri Polcirkeln“, се свързва с посещението на Елеонор Рузвелт край Арктическия кръг: единият източник посочва 11 юни 1950 г., а другият - писмо, изпратено на 6 ноември 1950 г. Колекционерите на тази поща ценят точно това: щемпелите от 1950, 1985, 1991 и по-късните години са отделна тема, а пощата има и собствена марка, и собствен щемпел. През декември 2025 г. полската поща дори изпрати специален автобус с хиляди детски писма от Варшава до Лапландия - път от над 1800 километра.
България също има своя традиция, която е организирана от „Български пощи“ като конкурс „Най-красиво писмо до Дядо Коледа“. Писмата се пускат в плик с надпис „За Дядо Коледа“, с адрес на подателя и платена такса, обикновено до 18 декември, а всеки спазил правилата получава личен отговор; наградените писма получават и подаръци. След края на конкурса най-интересните писма се предават на Държавна агенция „Архиви“ за постоянно съхранение. Конкурсът се провежда вече трийсетина поредни години, а писма на деца от Разград и региона вече са част от фонда на местния държавен архив. Министърът на транспорта Александър Цветков, който през 2010 г. пуска писмо до Дядо Коледа от новата поща в метростанция „Опълченска“, споменава, че български деца пращат около 20 000 писма до работилницата за подаръци - число, което е съобщено в публично изказване, а не е проверено с пощенска статистика.
Има и писма до адресати, които не са нито герои, нито митологични. В Йерусалим пощата получава писма, адресирани до Бог, Исус или Стената на плача, и ги насочва към раввина на Стената Шмуел Рабинович, който ги поставя между камъните, обикновено неотворени. Преди това писмата били връщани на подателите. Кои точно писма се насочват натам, източниците описват различно: според един само онези „до Бога“, според други и писмата до Исус, Мария и цар Давид; не са еднакви и цифрите - от десетки до около хиляда, според някои и до две хиляди годишно. Може да се предположи, че сред тях има и истински молитви, и туристически жест, но това не се потвърждава от наличните данни.
Накрая идва въпросът какво прави пощата с наистина безадресните и непоискани писма. В САЩ първата „служба за непоискана поща“ е открита през 1825 г. във Вашингтон; тя се разраства до над 20 000 пратки на ден към 1893 г., а през 1992 г. е преименувана на Център за възстановяване на пощата в Атланта. През 2006 г. около 90 милиона пратки са маркирани като неподлежащи на доставка на посочения адрес. Реално повечето обикновени писма там се унищожават или рециклират, като се отварят само когато има смисъл да се търси подател. В Малта специалното звено, известно първо като Служба за върнати писма, ползва различни щемпели от 1889 г. нататък - и именно такива следи привличат колекционери. Затова пликът, който стига до Дядо Коледа, Холмс или Жулиета, е различен от обикновеното писмо: той не е стигнал до адресат, но е минал през пощата, носи нейните щемпели и често пази следа от отговора.
Източници:
Abbey National и Музей на Шерлок Холмс (Baker Street), Лондон
Club di Giulietta, Верона
Canada Post
USPS: Operation Santa и Postal Bulletin
La Poste, Франция
Israel Post и Ynet
Santa Claus Museum & Village и Indiana Historical Bureau, Индиана
Posti, Финландия
Български пощи, БНР и БТА
Министерство на транспорта и съобщенията на България
Poczta Polska
Atlas Obscura
99% Invisible
Mental Floss
Уикипедия: Santa Claus' Main Post Office; Dead letter office