Влез в сайта Регистрация

upup

Други16 юли 2024

БЪЛГАРСКАТА ФИЛАТЕЛИЯ СЕ РАЗМИНА С ДЕСЕТАТА ДВОЙКА ОТ СЪПРУЖЕСКАТА ФИЛАТЕЛНА ГЕНЕАЛОГИЯ

Създадено от Administrator вторник 16 юли 2024

Имам намерение да напиша статия за българските съпружески двойки, чиито изображения (образи) са публикувани върху пощенски марки. Съществуват девет такива двойки. Едната от тях е публикувана в обща снимка, на друга образите са публикувани както върху общи марки, така и поотделно. При другите седем семейства образите са публикувани поотделно върху различни пощенски марки. Винаги съм искал да завърша подготвяната статия с прогноза – кои други съпружески двойки имат потенциална възможност да се появят в съпружеската филателна генеалогия. Прогнозата ще се гради на образите на съпругите, които вече са публикувани върху пощенски марки. И просто трябва да дойде ред (разбирайте годишнина) на техните съпрузи.
 
За съжаление през 2024 г. българската филателия пропусна възможността да разшири филателната генеалогия с още една съпружеска двойка.
На 13 юли 2024 г. се навършиха 100 години от рождението на актьора и режисьор Нейчо Попов (13 юли 1924, Бургас – 20 март 1974, Бургас). Той е последният от тримата съпрузи на голямата актриса Стоянка Мутафова (2 февр. 1922, София – 6 дек. 2019, София), на която през 2022 г. е посветен пощенски блок БК № 5557 с художник Тахсин Ахмед.

mutafova.jpg
 
В същия юлски ден първа за стогодишния юбилей припомни Българската телеграфна агенция (<https://www.bta.bg/bg/news/lik/707781-otbelyazvame-100-godini-ot-rozhdenieto-na-golemiya-balgarski-aktyor-neycho-popov>). Статията бе препечатана в „24 часа“ (<https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/18404984>) и в сайтовете Burgas.Me (<https://burgas.me/отбелязваме-100-години-от-рождението-на/>), Impressio (<https://impressio.dir.bg/comments/otbelyazvame-100-godini-ot-rozhdenieto-na-golemiya-balgarski-aktyor-neycho-popov>) и др. Единствено сайтът „Нова Варна“ добави снимка, различна от пуснатите от БТА (<https://novavarna.net/2024/07/13/отбелязваме-100-години-от-рождението-на-2/>).
 
Ден преди рождения ден на Нейчо Попов – на 12 юли 2024 г. във филателната серия „Кино: 100 години от рождението…“ бяха валидирани две пощенски марки, посветени на кинооператора Димо Коларов (16 ноем. 1924, Попово – 23 февр. 1997, София) и на режисьора Вили (Венелин) Цанков (7 юни 1924, София – 21 окт. 2007, София). Първият е бил зад камерата на филмите: „На малкия остров“, „Инспекторът и нощта“, „Понеделник сутрин“, „Бялата стая“, „Козият рог“ и др., както и на станалия легендарен телевизионен сериал „Капитан Петко войвода“. Вторият е режисирал филма „Сватбите на Йоан Асен“, телевизионния сериал „Демонът на империята“ и над 130 театрални постановки.
 
В серията обаче не е включен Нейчо Попов. Той се е снимал като актьор във филмите „Утро над Родината“, „Привързаният балон“, „Бялата стая“, „Петимата от Моби Дик“ и др. Режисьор е на тв сериала „Нако, Дако и Цако“ (3 еп.). В Държавния сатиричен театър, сред чиито основатели е през 1957 г., режисира постановките „Големанов“ от Ст. Л. Костов, „Римска баня“ от Ст. Стратиев, „Женитба“ от Н. В. Гогол и др. Ранната му смърт, ненавършил 50 години, не му позволява да разкрие докрай таланта си на актьор, филмов и театрален режисьор. В спомените на повечето зрители ще остане завинаги с образа на финансовия ревизор Кантарев във втората новела от филма „Мъже в командировка“ (по сценарий на Любен Станев). В края на своята командировка в провинцията (новелата е заснета в Кюстендил) Кантарев си мечтае за флирт с хубавата келнерка Данчето (в ролята актрисата Невена Коканова). Тя дори го кани да пренощува у тях. Но едва когато го запознава със съпруга си, Кантарев разбира, че Данчето вижда у него единствено своя бивш учител, към когото изпитва най-добри чувства.
 
Защо в серията „Кино: 100 години от рождението…“ са включени само Димо Коларов и Вили Цанков, а е пренебрегнат Нейчо Попов, е въпрос, който няма към кого да отправим? А и дали отговорът ще ни удовлетвори!?
 
Така родните филателисти се разминаха с една съпружеска двойка, образите на която можеха да бъдат публикувани върху българска филателна продукция. Дали пък през 2049 г. няма все пак да се появи чаканата от мен пощенска марка с образа на Нейчо Попов (по повод 125 години от рождението му). Едва ли!?
 
Пело Михайлов, Пловдив


Прочетено: 151 пъти
Коментари чрез Facebook

Други12 юли 2024

За търговците в Храма на Филателията.

Създадено от Administrator петък 12 юли 2024

temple1.jpgДнес скъпи приятели ще напиша няколко думи за почти всички търговски практики използвани от различните субекти участващи в покупката, продажбата, размяната (доколкото още я има) и подаряването на филателни продукти. Ще ги разделя на няколко части в зависимост от спецификата и целите и ще опиша както хубавите, така и лошите техники за търговия.
 
I. Разбира се на първо място трябва да поставим основния търговец, определящ цените на филателните продукти в България, а именно Български пощи и в частност Специализирано поделение „Българска филателия и нумизматика” (БФН). Те налагат базисните(каталожните) цени на пощенските издания (повечето), които за съжаление не са описани официално в документ или друг източник на информация, а в каталога на ФЕПРА издаван от списание "Филателен преглед". Така, този който се е абонирал за списанието може да получи базисните цени, а този който не е - не може, макар че БФН е държавна структура и би трябвало информацията за цени на пощенски издания да обществено достъпна (без заплащане). 
 
До тук добре, уточнихме кой определя базисните(каталожните) цени, но да видим как си предлага и рекламира продукта. Както всички знаете, търговската мрежа на БФН е изключително малка. Към момента включва едва 3 (три) филателни магазина намиращи се в два града - София и Пловдив. Те обслужват около 1/4 от филателистите в България. Останалите 3/4 би трябвало да се сдобиват с пощенски издания от така наречените филателни гишета. За съжаление обаче, тези структури са абсолютно неефективни и реално не извършват никаква дейност. Филателистите, които се намират в зони (без филателни магазини) се налага да се сдобиват с нови (пък и стари) пощенски издания по алтернативни начини. Един от тези начини е да се закупуват издания от търговци в интернет. Повечето от тях се намират в София и Пловдив. До тук нищо притеснително освен това, че изданията идващи от тези търговци са с поне 1/3 над номинала или базисната цена. Реално, БФН спонсорира частни търговци за сметка на филателистите в провинцията и пропусната собствена печалба. Да не говорим, че някой от въпросните търговци даже не държат наличности при себе си, а закупуват издания само при поръчка. Същите поддържат тесни връзки със служителите в БФН и филателните магазини. Ако погледнете в Ебей, Delcampe, Philatelicmarket и др. лесно ще ги отличите. Остава да си зададем въпроса, защо Предприятието (БФН) спонсорира тези "търговски субекти"? Имат ли някаква финансова полза отделни негови служители от тях и каква е? Дискриминира ли умишлено БФН филателистите от провинцията? По надолу ще дам моите предложения за реорганизация на маркоразпространението на територията на Република България, които мисля, че ще доведат до доста по-добри финансови резултати на БФН.
 
II. Да обърнем внимание и на търговците във Фейсбук групите. Имена умишлено няма да споменавам. Ще ги разделя на няколко части, макар че тези правила отчасти важат и за търговията в други сайтове. Та, въпросните субекти можем да ги разделим на следните групи:
1. Такива, които не са филателисти, не колекционират пощенски продукти, а само препродават такива. В повечето случай са спекуланти, търгаши (нечестни търговци) и продават на изключително високи цени. Обикновено публикуват голямо количество обяви и всекидневно (чак дразнещо).
2. Такива, които не са филателисти, не колекционират пощенски продукти, а продават колекции на свой роднини придобити по един или друг начин във миналото. Публикуват умерено количество обяви, но редовно.
3. Такива, които не са филателисти, не колекционират пощенски продукти, а продават намерени от някъде пощенски марки в повечето случай с лошо качество, на които не знаят цената.
4. Такива, които са филателисти, и използват продажбите за финансиране (или поне частично такова) на хобито си. Публикуват умерено количество обяви на по-дълъг период.
5. Такива, които са филателисти, продаващи отбрани и качествени филателни продукти. Обикновено пускат малко, но качествени обяви.
6. Антиквари.
7. Други.
 
Основния проблем за филателистите при търговията във въпросните групи, е завишената в повечето случай цена. Липсата на пазара на базовия търговец - Български пощи (БФН) дава възможност част от търговците да предлагат своите продукти на тройни и четворни цени спрямо базисната(каталожна) такава. Липсата на информираност и алтернатива у купувачите дава възможност на търговците да злоупотребяват. Разбира се това не се отнася за уникални експонати и пощенски продукти от чужбина.
 
Хубавото до някъде, е че има и вътрешна конкуренция между търговците, но за съжаление тя не може да повлияе достатъчно за нормализирането на пазара. Рядко се срещат колеги, които да подаряват пощенски издания. Рядко, но ги има!
Понеже, както писахме по-горе, базисните(каталожни) цени не са обявени безплатно никъде, на този адрес (Каталог на Българските пощенски марки) можете да намерите такива до 2009 г. включително. Лека полека като ще се допълва.
 
Какво може да се направи, така че всичко да си влезе горе долу в нормите. Като за начало трябва базовия търговец в България - Български пощи (БФН) да излезе пълноценно на общия пазар и да дава базова цена на филателните издания и продукти. Липсата му води до изкривена пазарна стойност на същите. Няколко пъти съм казвал, че това може да се случи с някаква платформа за он-лайн търговия. Дали ще он-лайн магазин, дали ще е някаква форма на абонамент или продажба чрез заявка на електронна поща - всичко би свършило работа. Наличието на такава платформа ще премахне и проблемите с прекупвачите и ще регулира цените на български пощенски марки в страната и чужбина. Клиентите от ще се увеличат, а с това и печалбата на БФН. Наличната собствена система за доставки ще и бъде в голям плюс. Това разбира се не трябва да става за сметка на филателните магазини и филателни гишета. И като казахме гишета е добре същите да започнат да функционират като такива.
 
Сигурно има още много какво да се изпише по темата, но в крайна сметка от текущото състояние на филателния пазар на първо място губят филателистите, а след това гордо се нарежда "Българска Филателия и нумизматика". Първите губят от високите цени на прекупвачите, а вторите от умишлено и неумишлено нереализирани печалби.

Михаил Петров
Прочетено: 318 пъти
Коментари чрез Facebook
Отиди на страница  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Влез в сайта Регистрация

up