Към основното съдържание
Новина

Новини | Пощата, която стига до Луната: скандалът с пликовете на „Аполо 15“

18.11.2026 Автор: Михаил Петров

Прегледано 80 пъти

ПревюПрез 1971 г. екипажът на „Аполо 15“ взема със себе си стотици пощенски пликове, които не са в одобрения списък, и част от тях стигат до колекционерите. Историята на скандала, на наказанията и на въпроса какво е позволено да се носи в космоса.
 
На 26 юли 1971 г. „Аполо 15“ тръгва към Луната с командир Дейвид Скот, пилот на командния модул Алфред Уърдън и пилот на лунния модул Джеймс Ъруин. В джоба на скафандъра на Скот има пакет с около 400 тънки пощенски плика с марка и печат, които не са вписани в списъка на личните вещи, одобрен преди полета. Пликовете стигат до повърхността на Луната в лунния модул „Фалкън“ и се връщат на Земята. През 1972 г. историята се превръща в скандал, който стига до закрито заседание на Сената на САЩ. В тогавашните вестници се пише, че астронавтите са ги носили тайно, но фактите за продажбите са по-сложни. Сто от пликовете са предадени на посредник и са продадени от германския търговец на марки Херман Зигер. Останалите около 300 астронавтите задържат за себе си и не са ги продавали – те са иззети от НАСА. Затова тази публикация се опира на документите: пресъобщението на НАСА от 15 септември 1972 г., протокола от закритото заседание на Сената от 3 август 1972 г. и съвременните вестници. Там, където източниците се разминават или където има само предположение, това е казано ясно.
 
Контекстът е времето, когато космическата филателия е на върха на популярността си. Колекционерите търсят пликове, които са носени в космоса или са подпечатани в деня на старта, а астронавтите са свикнали да участват в създаването на такива сувенири. Преди всеки полет те съставят списък на личните вещи, които ще носят, и той се одобрява. По „Аполо 15“ НАСА по-късно признава за „разрешени и вписани“ 243 плика, между които два плика на пощенската служба на САЩ, плик от 1928 г. с автограф на Орвил Райт и 144 плика, носени от Уърдън. От тях 100 са с лунни фази, подготвени с помощта на филателиста Ф. Херик, който съветва Уърдън да запази пликовете като бъдеща колекционерска стойност. Друг е случаят с търговията. Според протокола на Сената в писмо на заместник-администратора Джордж Лоу до сенатор Клинтън Андерсън се съобщава, че няколко астронавти са приемали пари за подписване на листове с марки от Хорст Уолтър Айерман, който е свързан и с пликовете от „Аполо 15“. Тези листове не са носени в космоса, но НАСА уведомява Министерството на правосъдието.
 
ПревюСхемата започва с двама души извън НАСА. Според пресъобщението на НАСА Херман Е. Зигер от Лорх в Германия, голям европейски търговец на марки, се запознава с Х. Уолтър Айерман при посещение на нос Кенеди през 1970 г. (според Уикипедия двамата се срещат случайно в автобус към старта на „Аполо 12“ в края на 1969 г.). Айерман е натурализиран американец, който от години работи в района на нос Кенеди и познава много астронавти. В началото на 1971 г. Зигер преценява, че пликове, носени до Луната, ще имат голяма търговска стойност. През пролетта на 1971 г., по време на подготовката на „Аполо 15“, Айерман предлага на Скот, а после на Уърдън и Ъруин да носят 100 специални плика за него. Предложеното е около 7000 долара за всеки, като спестовни влогове. Астронавтите се съгласяват и решават да вземат още около 300 плика за лична употреба – НАСА по-късно преброява 298. Според самите астронавти не е трябвало пликовете да се използват търговски до края на програмата „Аполо“. Уикипедия, която се опира на по-късни книги и показания, отбелязва и спор къде е станало предложението. Скот пише, че вечеря в дома на Айерман е уредена от шефа на астронавтите Дийк Слейтън, а Уърдън споменава само покана от Скот. Пред Сената през 1972 г. Скот казва, че е срещнал Айерман на прием.
 
Пликовете са подготвени в деня на старта. НАСА съобщава, че всеки плик е с марка от десет цента „Първият човек на Луната“ и е подпечатан рано на 26 юли 1971 г. в пощенската станция на Космическия център „Кенеди“. Пликовете са леки, с копие на емблемата на мисията и с надпечатан символ на ВВС. Те не са били в списъка на личните вещи на Скот. Според Уикипедия сътрудникът на екипа за поддръжка Джеймс Смотърман по-късно твърди, че е „сбъркал“ и е объркал тези 400 плика с одобрените плика на Херик – това е негово твърдение, а не установен факт. Скот носи пакета в джоб на скафандъра си и, според Уикипедия, пликовете тежат около 850 грама. Според Уикипедия Скот по-късно признава, че това е нарушение на правилата, но не помни как пликовете са стигнали до лунния модул. „Аполо 15“ каца на Луната на 30 юли, а пликовете остават във „Фалкън“ до 2 август (по Уикипедия). Корабът каца в Тихия океан на 7 август 1971 г. На борда на спасителния кораб „Окинауа“ астронавтите залепват на пликовете по две марки от осем цента, а корабната поща ги подпечатва. След това ги подписват по време на полета от Хавай до Хюстън.
 
Скот изпраща пликовете на Айерман в Щутгарт на 2 септември 1971 г., след като на 31 август на гърба на 100 от тях е напечатано нотариално заверено удостоверение, че са били във „Фалкън“ в района Хадли–Апенини. Айерман ги дава на Зигер. До ноември 1971 г. 99 от тях са продадени средно по 1500 долара. В западногерманско списание за колекционери те са рекламирани по 4850 германски марки. Според вестникарски данни, цитирани в протокола на Сената, общата сума е около 150 000 долара. Според Уикипедия Зигер подписва и номерира всеки плик. Отделно НАСА проверява и 144-те одобрени плика на Уърдън: Херик казва, че сам е продал три, изпратил е няколко в Европа и е продал десет чрез търговец срещу комисиона, като е получил около 7175 долара. НАСА не намира доказателство, че Уърдън е трябвало да получи пари от тези продажби.
 
ПревюОткриването става постепенно. През ноември 1971 г. астронавтите научават при пътуване в Европа, че пликовете се продават, и според НАСА Скот се обажда на Айерман да спре продажбите и да върне пликовете. През февруари 1972 г. те отказват парите. НАСА съобщава, че Айерман е открил по 7000-долара влог за всеки в германска банка и Скот урежда връщането му. Предложението вместо това да получат албум с марки за семействата им е първо прието, а през април 1972 г. отхвърлено. Източниците описват тази част по различен начин: пресъобщението на НАСА говори за влогове, които астронавтите отказват, а някои по-късни източници пишат, че те са „върнали“ получените пари. По Уикипедия, която се основава на мемоарите на Слейтън, на 5 ноември 1971 г. той предупреждава Уърдън да спре търговията с плика на Херик, а на 11 март 1972 г. писмо на Лестър Уиник до юрисконсулта на НАСА повдига въпроси за пликовете на Зигер. След разговор с Уърдън и Ъруин, а в средата на април и със Скот, Слейтън отстранява тримата от дублиращия екипаж на „Аполо 17“. Според Уикипедия той не уведомява Флетчър, Лоу и Крафт; какво е знаел и кога, е спорно (виж по-долу).
 
Скандалът става публичен през юни 1972 г. Според Уикипедия историята е публикувана за първи път във вестник „Вашингтон Сънди Стар“ на 18 юни, а на 29 юни Джордж Лоу нарежда пълно разследване. На 11 юли 1972 г. НАСА съобщава публично, че астронавтите са носили 400 неразрешени плика в допълнение към 232 разрешени и че са проявили „лоша преценка“. Според Асошиейтед прес тези пликове биха могли да се продадат на колекционери за 600 000 долара или повече. Позицията на агенцията е цитирана в тогавашните вестници така: екипажът е проявил лоша преценка и тримата ще бъдат порицани, а действията им ще бъдат взети предвид при бъдещи назначения. Говорител на НАСА, цитиран от УПИ, определя порицанието като „вредно“ и казва, че не мисли, че тримата ще летят отново. Ъруин вече е обявил, че се пенсионира от 1 август, за да оглави религиозна организация. Скот и Уърдън в този момент не са назначени за никоя мисия. Според същите вестници НАСА оценява, че 300 неразпродадени плика са иззети в Хюстън.
 
На 3 август 1972 г. комисията по аеронавтика и космически науки на Сената провежда закрито заседание в сграда на Сената. Председателства сенатор Клинтън Андерсън. Присъстват и сенаторите Саймингтън, Канън, Къртис, Смит, Голдуотър и Уайкър. Заседанието продължава около пет часа и свидетелите не са под клетва. Говорят администраторът Джеймс Флетчър, заместникът му Джордж Лоу, Дийк Слейтън, Кристофър Крафт и тримата астронавти. Андерсън съобщава в заключение, че показанията са „прями и пълни“, че въпросът дали са нарушени закони „се разглежда“ и че комисията не е стигнала до заключения. По думите на Флетчър, цитирани от пресата, „няма съмнение“, че правилата на НАСА за поведението на служителите са нарушени. В протокола са отбелязани и бележките на Министерството на правосъдието, което проявява „значителен интерес“ към случая и иска докладът на Флетчър от 27 юли да бъде достъпен само за комисията.
 
ПревюНа 15 септември 1972 г. НАСА публикува подробен доклад (Пресъобщение 72-189). Числата са преработени: общо 641 плика, от които 243 разрешени и 398 неразрешени (първоначално са се мислели за 400), като от тях 100 са предадени на Айерман, а около 298 са останали на астронавтите. Докладът установява нарушения на правилата, нередности и лоша преценка на екипажа, а също и слаба комуникация в част от ръководството и недостатъчни административни процедури. Скот, Уърдън и Ъруин са официално порицани, като в служебните им характеристики във военните сили е записана констатация за липса на преценка – НАСА пише, че това води до тежки последици за кариерата. Министерството на правосъдието преразглежда дали са нарушени наказателни закони и дали да се заведе гражданско дело. В същия доклад се разглеждат и две други случая: скулптурата „Паднал астронавт“, оставена на Луната и пусната по-късно за продажба в реплики, и два часовника, носени от Скот без разрешение за изпитание за производител.
 
Докладът въвежда и нови правила – те отговарят на въпроса какво е позволено да се носи в космоса. Всеки астронавт може да носи не повече от 12 лични предмета, всеки не по-тежък от половин фунт, и всички се одобряват от администратора. Забранени са вещи, които могат да бъдат използвани търговски от получателите. Списъкът на носените предмети се обявява публично не по-късно от 30 дни след полета. Бъдещите полети носят и официален комплект – знамена, емблеми, медальони, – чието съдържание се одобрява и обявява преди полета и чиято търговска употреба също е забранена. Днес действа правилото на НАСА 14 CFR §1214.602: всеки сувенир трябва да е одобрен и стои само в официален или личен комплект, не може да бъде продаван, предаван за продажба или използван за лична изгода, а филателни материали и монети не се одобряват за полет, защото по природата си могат да бъдат използвани от получателите за търговски цели или създават проблеми с добрия вкус.
 
Последиците за тримата са различни. Нито един от екипажа не лети повече в космоса. Ъруин напуска НАСА през 1972 г. Според Уикипедия Скот е технически съветник по проекта „Аполо–Союз“, пенсионира се от военновъздушните сили през 1975 г. и напуска НАСА през октомври 1977 г., а Уърдън е преместен в изследователския център „Еймс“ и се пенсионира през 1975 г. Министерството на правосъдието, според същия източник, отказва наказателно преследване през 1974 г. През февруари 1983 г. Уърдън съди правителството, като твърди, че изземането на пликовете без изслушване е нарушило конституцията. Според пощенски и колекционерски източници астронавтите се позовават на плана на НАСА и пощенската служба на САЩ да изпратят около 260 000 плика на борда на совалката STS-8. Спорът е уреден извънсъдебно и през юли 1983 г. пликовете са върнати; Уикипедия съобщава за общо 359 плика (298 плика на екипажа и 61 плика на Уърдън). Нотариално заверени удостоверения от 19 юли 1983 г., подписани от тримата, придружават продадените по-късно екземпляри. Един плик на Зигер е продаден за над 50 000 долара през 2014 г., а плик от колекцията на Скот – за 15 000 долара през 2008 г.
 
ПревюОстават неща, които не са доказани, и е честно да се кажат ясно. Предположение е дали Слейтън е знаел за плановете още преди полета. Журналист от „Чикаго Сън-Таймс“, цитиран от Уикипедия, смята, че е „нелепо“ той да не е знаел, но това е мнение, а не документ. Според Уикипедия позицията на правителството през 1983 г. е била, че НАСА или е одобрила пликовете, или е знаела за тях, но и това е оспорвано. Предположение е и мотивът на Скот – той казва, че парите са за фонд за децата, но това е негово обяснение, дадено по-късно. Не е известно как пликовете са стигнали до лунния модул – разказите на тримата се различават. Неясно е и дали Зигер е знаел, че продажбата е забранена. Броят на пликовете варира според документа: 232 или 243 разрешени, 398 или 400 неразрешени, 298 или 300 за астронавтите, 632 или 641 общо. Имената на посредниците също се пишат по различен начин: Херман или Хермън Зигер, Хорст Уолтър или Х. Уолтър Айерман, а в протокола на Сената е записан и вариантът „Сиерман“.
 
Историята оставя ясна граница: личният предмет е позволен, ако е одобрен, лек, предназначен за лични или подаръчни цели и без търговска стойност. Скандалът не е в това, че един плик е полетял до Луната, а в това, че стотици такива пликове са вмъкнати без одобрение и 100 от тях са станали стока. Днес правилото е строго. През 1983 г. астронавтите се позовават на пликовете на совалката като аргумент за двоен стандарт – това е тяхната позиция, а не установен факт.

Личности в публикацията:
Дейвид Скот – командир на „Аполо 15“; носи пликовете в джоба на скафандъра си, получава порицание, не лети повече и през 1983 г. получава обратно своите плика.
Алфред Уърдън – пилот на командния модул; носи и разрешените 144 плика на Херик, получава порицание и през 1983 г. завежда делото за връщане на пликовете.
Джеймс Ъруин – пилот на лунния модул; получава порицание и напуска НАСА през 1972 г., за да се посвети на религиозна дейност.
Хорст Уолтър Айерман – натурализиран американец, работил в района на нос Кенеди; предлага на астронавтите да носят пликове и предава сто от тях на Зигер.
Херман Е. Зигер – търговец на марки от Лорх, Германия; продава сто плика на колекционери по около 1500 долара за плик.
Дийк (Доналд К.) Слейтън – директор на операциите с екипажите в НАСА; отстранява тримата от дублиращия екипаж на „Аполо 17“.
Джеймс К. Флетчър – администратор на НАСА, който публикува доклада от 15 септември 1972 г. и новите правила.
Джордж М. Лоу – заместник-администратор на НАСА, който нарежда разследването и порицава екипажа.
Кристофър К. Крафт – служител на НАСА от центъра в Хюстън, участвал в заседанието на Сената; по Уикипедия разпитва Скот през юни 1972 г.
Клинтън П. Андерсън – сенатор от Ню Мексико, председател на сенатската комисия, която провежда закритото заседание.
Ф. Херик – колекционер на марки от Маями, който помага за подготовката на 144-те разрешени плика на Уърдън.
Лестър Уиник – автор на писмото от 11 март 1972 г. до юрисконсулта на НАСА, което повдига въпроси за пликовете на Зигер (по Уикипедия).
Джеймс Смотърман – член на екипа за поддръжка на полета, който по-късно казва, че е объркал пликовете (по Уикипедия).

Източници:
NASA News Release 72-189, „Articles Carried on Manned Space Flights“, 15 септември 1972 г. – http://www.collectspace.com/resources/flown_a15_articlescarried.html
U.S. Senate Committee on Aeronautical and Space Sciences, закрито заседание, 3 август 1972 г., „Commercialization of Items Carried by Astronauts“ – https://archive.org/details/hrg-1972-asp-0008_from_1_to_406
Chicago Tribune, 12 юли 1972 г., „NASA Reprimands Apollo 15 Crewmen“ – https://www.newspapers.com/newspage/377353052/
The Philadelphia Inquirer, юли 1972 г. – https://www.newspapers.com/newspage/180371871/
Philadelphia Daily News (UPI), юли 1972 г. – https://www.newspapers.com/newspage/184532504/
York Daily Record (AP), 12 юли 1972 г. – https://www.newspapers.com/newspage/81290202/
TIME, 1972 г. – https://content.time.com/time/magazine/article/0,9171,906132,00.html
Wikipedia, „Apollo 15 postal covers incident“ (вторичен източник, използван за хронологията и за допълнителни данни) – https://en.wikipedia.org/wiki/Apollo_15_postal_covers_incident
14 CFR §1214.602 – https://www.law.cornell.edu/cfr/text/14/1214.602
Sotheby’s, 2018 г., Apollo 15 Sieger cover (описание на лот) – https://www.sothebys.com/en/auctions/ecatalogue/2018/space-and-exploration-n09897/lot.250.html
Heritage Auctions, Apollo 15 Sieger cover с удостоверение от 19 юли 1983 г. – https://historical.ha.com/itm/space-exploration/cover/apollo-15-lunar-module-flown-crew-signed-sieger-cover-19-with-signed-and-notarized-certification/a/6244-50390.s