Преди 1840 г. изпращането на писма във Великобритания е било лукс, достъпен за малцина. Цената на едно обикновено писмо често достигала дневното възнаграждение на работник, а тарифите се определяли според броя листове и разстоянието, което писмото изминава. Това водело до различни хитрости – хората пишели няколко страници върху един и същ лист, като завъртали хартията и запълвали празните пространства между редовете, за да избегнат допълнителни такси. Системата имала и други странности: някои видове кореспонденция се изпращали безплатно, вестниците били силно субсидирани, а в повечето случаи получателят плащал пощенската услуга, а не подателят.
Не е изненадващо, че още десетилетия преди 1840 г. се появяват идеи за реформа. Един от ранните поддръжници на промяната бил Джеймс Чалмърс – книжар и печатар от Дънди, който още през 1822 г. предлага въвеждането на предварително платени пощенски етикети. Той дори отпечатва примерни гравирани лепенки през 1834 г. и настоява за стандартизирани писмовни листове и пликове, каквито по-късно се появяват под формата на т.нар. „Мълреди“ писма. Според някои изследователи именно Чалмърс е истинският изобретател на лепящата се пощенска марка.
По-късно идеите за реформа са подети от Роуланд Хил и Робърт Уолъс, които стават ключови фигури в модернизирането на пощенската система. През 1837 г. Хил предлага революционна концепция: писмото да бъде поставено в отделен плик, а върху него да се залепи малък етикет, който да доказва, че пощенската услуга е предварително платена. Това е основата на съвременната пощенска марка.
На 17 август 1839 г. британският парламент приема Закона за пенито, който установява единна ниска тарифа от един пенс за обикновено писмо и въвежда задължително предварително плащане. Законът предвижда използването на специални „етикети“, които да удостоверяват плащането – бъдещите Penny Black и Twopence Blue. За да се отбелязва употребата им, се използва червен печат за гасене.
Същата година Министерството на финансите организира конкурс за дизайн на новите марки, но нито едно предложение не е одобрено. В крайна сметка Роуланд Хил решава да използва художествена композиция на Уилям Мълреди за писмовните листове и черна марка с профила на кралица Виктория за еднопенсовата стойност. Тъй като това са първите пощенски марки в света, върху тях не е изписано името на държавата – традиция, която британските марки запазват и до днес.
Портретът на кралица Виктория е гравиран по рисунка на Хенри Корболд, вдъхновена от медал на Уилям Уайън, изработен по повод посещението на младата кралица в Лондон през 1837 г. Марките са отпечатани от Perkins, Bacon & Petch. В горната част е поставен надписът „POSTAGE“, за да се отличава марката от приходните печати, а в долната – „ONE PENNY“, обозначаващ предплатената стойност. Фонът е изпълнен с фини гравирани орнаменти, а в долните ъгли са разположени буквени комбинации, които показват позицията на марката в листа от 240 броя.
Penny Black е пусната в продажба на 1 май 1840 г., но е валидна за пощенска употреба от 6 май. Лондонските пощенски станции получават достатъчно количества, но провинцията изостава и известно време продължава да приема плащане в брой. Паралелно с марката се появяват и писмовните листове на Мълреди, които обаче са посрещнати с подигравки и бързо изоставени, докато черната марка печели широка популярност.
Производството на Penny Black продължава само една година и използва единадесет различни печатни плочи. Марките не са перфорирани и се изрязват на ръка с ножици. Едва през 50‑те години на XIX век започват експерименти с перфорация, които водят до първите перфорирани еднопенсови червени марки през 1854 г.
Краткият живот на Penny Black се дължи на практическа слабост: червеният печат за гасене се вижда трудно върху черния фон и може сравнително лесно да бъде премахнат, което позволява повторна употреба. За да се предотврати това, марката е преиздадена в червено, а гасенето е променено на черно – комбинация, която се оказва далеч по-ефективна.