Софийската градска художествена галерия отбелязва 120 години от рождението на Веселин Стайков с мащабна ретроспектива, която събира над 150 негови произведения. Експозицията се открива на 3 юни и ще остане достъпна за публика до 19 юли.

Подбраните творби – живопис, графика и рисунки – разкриват развитието на един от най-ярките български майстори на графичното изкуство. Кураторският екип, в състав д-р Станислава Николова и Ана Топалова, а с дизайн на Надежда Олег Ляхова, изгражда изложбата като визуално пътешествие през творческите търсения на Стайков.

Макар да завършва живопис при проф. Цено Тодоров, решаващ за посоката му се оказва проф. Васил Захариев, който го насочва към графиката – област, в която Стайков оставя най-силната си следа. В залите на СГХГ са подредени рисунки, дърворезни гравюри, литографии, офорти и маслени платна, сред които изпъкват емблематичните цикли „Мелник“, „Созопол“, „Карлово“ и „София“. Представени са и творби, родени от пътуванията му до Прага, Париж, Италия и Китай.

Особено внимание е отделено на темите за природата и труда – мотиви, които Стайков превръща в поетични образи на човешкото ежедневие. „Каменари“, „Поправка на лодки“, „Жътвари“ и „Тютюнонизачки“ показват силата на неговия пластичен език и умението му да извлича драматургия от обикновеното.

Един от акцентите в изложбата е проследяването на един и същ мотив през различни техники – от първоначалния ескиз до живописното платно и графичния лист. Кураторите подчертават, че тази повторяемост не е механично упражнение, а изследване на възможностите на материала и на собственото му отношение към формата.

За първи път пред публика се показва и приложната работа на художника – проекти за пощенски марки и техните графични варианти, които разкриват още една страна от неговия професионален диапазон.

Проектът е реализиран в партньорство с Държавна агенция „Архиви“, а в изложбата участват произведения и документи от Националната галерия, Съюза на българските художници, Националната художествена академия, семейния архив на Стайков, както и от институции в Италия и Германия.

Веселин Стайков (1906–1970) остава в историята като един от най-значимите български графици на ХХ век. Роден в Пещера, той бързо печели международно признание – златен медал във Варшава (1936) и Grand Prix на Парижкото изложение (1937). Негови самостоятелни изложби са представяни в Мюнхен, Прага, Берлин и София. Като преподавател в Художествената академия той подготвя поколения графици и е сред първите у нас, които развиват литографията, металната гравюра и линогравюрата.