Има издания, които се появяват без много шум, но променят начина, по който работим с дадена материя. Такова е усещането от новия онлайн „Каталог на българските пощенски марки“ на Министерството на транспорта и съобщенията - публичен, безплатен и, което е най-важното, пълен. Достъпен е на адрес mtc.government.bg/bgstamps и вече съдържа близо 5800 отделни марки.
Каталогът тръгва от самото начало - от редовната серия „Сантими“ с дата 1 май 1879 г., първите пощенски марки на освободена България - и стига до най-новите издания от това лято (2026), вече с номинали в евро. Всяка марка има собствена карта с изображение в добра резолюция, номинална стойност, вид на изданието, дата на пускане в употреба, тираж, тематична рубрика, име на художника и каталожна бележка, като кратък коментар за художественото решение. За колекционера това е контекст, за изследователя - отправна точка.
Търсенето е направено както трябва. Каталогът позволява филтриране по тема, по заглавие, по художник и по период на издаване, а тематичните рубрики са петнайсет - от Космос и Екология през История и Религия до Архитектура и Спорт. Полето „Художник“ заслужава отделно отбелязване, защото дава нещо, което печатните каталози почти никога не предлагат лесно: възможност да проследиш творчеството на конкретен автор през годините и да видиш стила му в развитие. За българската графика и плакатно изкуство това е изследователски инструмент, а не просто удобство.
Съдържанието е изработено по оригиналите на пощенските марки, съхранявани в Маркохранилището на Република България, а придружаващата информация е предоставена от списание „Филателен преглед“. Тази комбинация - държавен архивен фонд плюс утвърдено филателно издание - дава на каталога авторитет, какъвто частните бази данни трудно постигат. Тук няма прекопирани отвсякъде сведения, а работа с първоизточника.
Логото на каталога е дело на художника доц. д-р Ненко Атанасов - преподавател в катедра „Плакат и визуална комуникация“ на Националната художествена академия и един от най-активните български автори на пощенски марки през последните години.
При цялото това достойнство се забелязват и няколко места, на които изданието още има накъде да расте, и е редно да бъдат отбелязани. Описанията са без каталожни номера, което затруднява съотнасянето с международните справочници и с наложената у нас номерация. Липсват и част от техническите данни, които филателистът търси по навик - перфорация, размери, вид хартия, метод и място на печат. Навигацията при 484 страници по дванайсет марки е тромава, ако човек не мине през филтъра за дати. Интерфейсът е само на български. Нищо от изброеното не е тежко - всичко е от рода на нещата, които се могат да се дооправят в следваща версия, защото същественото вече е направено.
Пощенската марка е малък държавен документ и голям културен носител едновременно: през нея минават годишнини, гербове, храмове, художници, флора, космос и спорт - почти цялата тематична памет на едно общество, компресирана в няколко квадратни сантиметра.
Министерството на транспорта и съобщенията е свършило рядко срещана работа - държавен ресурс, който е едновременно пълен, точен и приятен за ползване. Каталогът заслужава да бъде познат не само сред филателистите, но и сред учители, историци, дизайнери и всички, които се интересуват от българската визуална култура. Основата е положена, и то много добре. Оттук нататък въпросът е само на дошлифоване.