Преди сто години българската поща за първи път полита. На 28 септември 1926 г. триместен самолет „Потез 17" се отлепя от софийското поле и след около два и половина часа каца в Варна, носейки нещо нечувано дотогава - сутрешния столичен вестник, доставен навреме за следобеда. Музеят за нова история във Варна отвори врати за публична лекция на тази тема, организирана съвместно с Варненското филателно дружество. Лектори бяха уредникът на музея Тео Роков и председателят на Варненското филателно дружеството Николай Пенев.
По думите на Тео Роков и Николай Пенев, въздушната поща е била значителна крачка напред за страната, тъй като драстично е съкращавала времето за пренос на кореспонденция и печатни издания между София и Варна - тогава двата най-големи градове в България. Те припомниха, че след Първата световна война страната е била силно ограничена в развитието на авиацията си съгласно условията на следвоенните договори, а гражданските полети са били една от възможностите натрупаният авиационен опит да бъде съхранен.
През 1926 г. България ратифицира международна конвенция за регулиране на въздухоплаването и получава собствен регистрационен код за самолети, а по-късно през годината дотогавашният авиационен отдел е преобразуван в Дирекция за гражданска авиация. Именно в тази обстановка се ражда идеята за пробна пощенска линия между София и Варна.
Самият експеримент продължава от 28 септември до 9 октомври 1926 г., когато са извършени единайсет пробни полета в двете посоки. Самолетите не са пренасяли обичайната поща, която е продължавала да се транспортира с влак, а само избрани писма и вестници - достатъчно, за да стигат столичните издания до Варна в рамките на същия ден, вместо с обичайното закъснение от няколко дни по железница.
Сред експонатите, показани по време на беседата, беше и специално издадена юбилейна картичка по повод стогодишнината, както и пликове и картички с оригинален пощенски печат от 1926 година. Сред най-ценните показани материали Николай Пенев посочи оригинална пощенска картичка, изпратена от чужбина до варненеца Антон Новак - една от малкото запазени автентични следи от полетите.
Николай Пенев обърна внимание и на проблема с разграничаването на истински от по-късно създадени филателни пратки от периода, тема, по която специалистите разчитат на детайли в печатите и материалите на хартията, за да удостоверяват автентичност. Той отбеляза, че подобни случаи на филателна фалшификация не са били уникални за България - явление, познато и от други европейски страни от същата епоха.
Варненското филателно дружество планира да продължи серията от лекции и през следващите години, посветени на следващите етапи от развитието на българската въздушна поща. По думите на организаторите, беседата днес е първа от поредица, която ще проследи пътя на българското въздухоплаване в по-широк план.
