Как на един вулканичен остров в Тихия океан пощата се хвърля от корабите в запоени кутии, а плувци я догонват из акулите води – и как това се превръща в мечта за колекционерите.
Представете си, че чакате писмо, но пощальонът не може да стигне до вас, защото около дома ви няма пристанище, а водата е толкова дълбока, че корабите не могат да хвърлят котва. Точно такъв е бил животът на остров Ниуафооу – малък вулканичен остров, най-северният в кралство Тонга, насред Тихия океан, между Фиджи и Самоа. Той има формата на поничка: по средата е кратерно езеро, а брегът е толкова стръмен, че плавателните съдове не могат да пристанат. Островът е с площ около 15 квадратни километра.
Според повечето източници решението се появява през 1882 г. Управителят на плантация Уилям Траверс се оказва откъснат от света и се договаря с тонганските пощенски власти за необичаен план. Пощата се запоява в метална кутия от бисквити или от газ – с тегло около 18–20 килограма, така че въздухът вътре да я държи на повърхността. Капитаните на преминаващите кораби хвърлят кутията зад борда, а от острова изплуват плувци да я вземат. Писмата, които тръгват от острова, плуват в обратната посока към кораба.
Плуването не е било разходка. Островитяните използвали традиционен рибарски прът, наречен фау, който им помагал да лежат върху водата. Дори кутия, хвърлена на около миля от брега, понякога изисквала до шест часа плуване заради течението. Когато корабите минавали нощем, плувците излизали с фенер, а на брега палели огньове, за да ги ориентират обратно. Известна е и една жена между тях: Паулин Хьофт, шампионка по плуване, която била единствената жена, преплувала пътя до кораба за пощата.
Тук се появява човекът, който прави тази поща световноизвестна. Към 1928 г. на острова пристига Уолтър Джордж Куенсел, германски търговец на копра. Той вижда колко голям интерес може да предизвика този начин на пощенска доставка у колекционерите. С детски комплект за печат прави гумен печат с надпис „TIN CAN MAIL“ („Тенекиена поща“) и започва да подпечатва с него всяко писмо. Така „Тенекиеният остров“ получава световно име.
Куенсел бързо надгражда идеята. През 1930 г. на острова идват учени да наблюдават пълно слънчево затъмнение, а Куенсел е убеден да поръча печати, изработени в Нова Зеландия, а в по-късните години създава щемпели на различни езици. Пътниците на круизните кораби пускали писмата си „в кутията“ заедно с 6 пенса за марки и разходи, а той ги подпечатвал още на острова. Според неговите думи за 27 години на острова той изпратил над милион и половина писма до 148 държави и територии. Колекционерите са регистрирали над 220 различни негови печата, а пликовете с „Tin Can Mail“ са търсени от колекционерите и днес.
Има и тъмна страна. Според няколко източника през 1931 г. един плувец е убит от акула, а според Australia Post кралица Салоте след това забранила плуването с пощата. Оттогава писмата се събирали с кану. Самият Куенсел, който е бил предприемачът зад славата на острова, според източниците никога не е плувал.
Края на онази епоха слага вулканът. На 9 септември 1946 г. на Ниуафооу избухва мощно изригване, което затрупва с лава голяма част от острова. Около 1200 жители са евакуирани на остров Еуа, на стотици километри на юг, и започват да се връщат едва през 1958 г. Къщата на Куенсел и колекцията му от тенекиена поща били унищожени, а самият той починал през 1956 г. След 1958 г. пощата с кутии била възобновена и през 1962 г. влезли първите нови „тенекиени“ писма.
Тенекиената поща в този си вид приключва през 1983 г., когато на острова е построено летище. Същата година Ниуафооу получава право на собствени марки, издавани под надзора на тонганската поща. Днес на острова живеят няколкостотин души, а името „Тенекиеният остров“ остава: разказва за времето, когато едно писмо е трябвало да преплува океана.
За млад колекционер уроците са няколко. Първо, понякога марките и печатите разказват история, която никой учебник не съдържа. Второ, един пощенски плик може да е ценен не заради марката върху него, а заради пътя, който е изминал. И трето, историята започва от нуждата да се реши един прост проблем: как да получиш писмо от другата страна на океана.
Бележка: източниците се разминават в някои подробности. Началото на тенекиената поща се свързва с 1882 г. (Уилям Траверс), но според музея на Смитсън тя започва около 1921 г. с търговеца Чарлз Ремзи, а според Wikipedia е вече въведена до 1912 г. Датата на изригването е 1946 г. (един австралийски източник греши с 1948 г.). Използвани са най-често цитираните данни.
Източници: Smithsonian National Postal Museum – „A Floating Mailbox“; Australia Post Collectables – „Shark nearly finished mail delivery“ (Tony Shields); Journal of the Malta Philatelic Society, том 40(2) – за Tin Can Mail; Greene Foundation – „Tin Can Mail – Niuafo’ou, Tonga“; Wikipedia – Niuafo’ou; Postage stamps and postal history of Tonga; Britannica – Niuafo’ou; Kaniva Tonga (по Garth Rogers, Journal of Pacific History, 1981); VolcanoDiscovery; Papers Past (NZ), 1924–1946; Postcrossing Blog; Stampworldhistory.nl.