Филателни новини12 юли 2024
За търговците в Храма на Филателията.
Създадено от Administrator петък 12 юли 2024
Днес скъпи приятели ще напиша няколко думи за почти всички търговски практики използвани от различните субекти участващи в покупката, продажбата, размяната (доколкото още я има) и подаряването на филателни продукти. Ще ги разделя на няколко части в зависимост от спецификата и целите и ще опиша както хубавите, така и лошите техники за търговия.
I. Разбира се на първо място трябва да поставим основния търговец, определящ цените на филателните продукти в България, а именно Български пощи и в частност Специализирано поделение „Българска филателия и нумизматика” (БФН). Те налагат базисните(каталожните) цени на пощенските издания (повечето), които за съжаление не са описани официално в документ или друг източник на информация, а в каталога на ФЕПРА издаван от списание "Филателен преглед". Така, този който се е абонирал за списанието може да получи базисните цени, а този който не е - не може, макар че БФН е държавна структура и би трябвало информацията за цени на пощенски издания да обществено достъпна (без заплащане).
До тук добре, уточнихме кой определя базисните(каталожните) цени, но да видим как си предлага и рекламира продукта. Както всички знаете, търговската мрежа на БФН е изключително малка. Към момента включва едва 3 (три) филателни магазина намиращи се в два града - София и Пловдив. Те обслужват около 1/4 от филателистите в България. Останалите 3/4 би трябвало да се сдобиват с пощенски издания от така наречените филателни гишета. За съжаление обаче, тези структури са абсолютно неефективни и реално не извършват никаква дейност. Филателистите, които се намират в зони (без филателни магазини) се налага да се сдобиват с нови (пък и стари) пощенски издания по алтернативни начини. Един от тези начини е да се закупуват издания от търговци в интернет. Повечето от тях се намират в София и Пловдив. До тук нищо притеснително освен това, че изданията идващи от тези търговци са с поне 1/3 над номинала или базисната цена. Реално, БФН спонсорира частни търговци за сметка на филателистите в провинцията и пропусната собствена печалба. Да не говорим, че някой от въпросните търговци даже не държат наличности при себе си, а закупуват издания само при поръчка. Същите поддържат тесни връзки със служителите в БФН и филателните магазини. Ако погледнете в Ебей, Delcampe, Philatelicmarket и др. лесно ще ги отличите. Остава да си зададем въпроса, защо Предприятието (БФН) спонсорира тези "търговски субекти"? Имат ли някаква финансова полза отделни негови служители от тях и каква е? Дискриминира ли умишлено БФН филателистите от провинцията? По надолу ще дам моите предложения за реорганизация на маркоразпространението на територията на Република България, които мисля, че ще доведат до доста по-добри финансови резултати на БФН.
II. Да обърнем внимание и на търговците във Фейсбук групите. Имена умишлено няма да споменавам. Ще ги разделя на няколко части, макар че тези правила отчасти важат и за търговията в други сайтове. Та, въпросните субекти можем да ги разделим на следните групи:
1. Такива, които не са филателисти, не колекционират пощенски продукти, а само препродават такива. В повечето случай са спекуланти, търгаши (нечестни търговци) и продават на изключително високи цени. Обикновено публикуват голямо количество обяви и всекидневно (чак дразнещо).
1. Такива, които не са филателисти, не колекционират пощенски продукти, а само препродават такива. В повечето случай са спекуланти, търгаши (нечестни търговци) и продават на изключително високи цени. Обикновено публикуват голямо количество обяви и всекидневно (чак дразнещо).
2. Такива, които не са филателисти и техни роднини в миналото са използвали техники за незаконно забогатяване, посредством изнасяне на продукция зад граница и спекулативната и продажба. В момента същите разпродават незаконно остатъците от придобитото.
3. Такива, които не са филателисти, не колекционират пощенски продукти, а продават колекции на свой роднини придобити по един или друг начин във миналото. Публикуват умерено количество обяви, но редовно.
4. Такива, които не са филателисти, не колекционират пощенски продукти, а продават намерени от някъде пощенски марки в повечето случай с лошо качество, на които не знаят цената.
5. Такива, които са филателисти, и използват продажбите за финансиране (или поне частично такова) на хобито си. Публикуват умерено количество обяви на по-дълъг период.
6. Такива, които са филателисти, продаващи отбрани и качествени филателни продукти. Обикновено пускат малко, но качествени обяви.
7. Антиквари.
8. Други.
3. Такива, които не са филателисти, не колекционират пощенски продукти, а продават колекции на свой роднини придобити по един или друг начин във миналото. Публикуват умерено количество обяви, но редовно.
4. Такива, които не са филателисти, не колекционират пощенски продукти, а продават намерени от някъде пощенски марки в повечето случай с лошо качество, на които не знаят цената.
5. Такива, които са филателисти, и използват продажбите за финансиране (или поне частично такова) на хобито си. Публикуват умерено количество обяви на по-дълъг период.
6. Такива, които са филателисти, продаващи отбрани и качествени филателни продукти. Обикновено пускат малко, но качествени обяви.
7. Антиквари.
8. Други.
Основния проблем за филателистите при търговията във въпросните групи, е завишената в повечето случай цена. Липсата на пазара на базовия търговец - Български пощи (БФН) дава възможност част от търговците да предлагат своите продукти на тройни и четворни цени спрямо базисната(каталожна) такава. Липсата на информираност и алтернатива у купувачите дава възможност на търговците да злоупотребяват. Разбира се това не се отнася за уникални експонати и пощенски продукти от чужбина.
Хубавото до някъде, е че има и вътрешна конкуренция между търговците, но за съжаление тя не може да повлияе достатъчно за нормализирането на пазара. Рядко се срещат колеги, които да подаряват пощенски издания. Рядко, но ги има!
Понеже, както писахме по-горе, базисните(каталожни) цени не са обявени безплатно никъде, на този адрес (Каталог на Българските пощенски марки) можете да намерите такива до 2009 г. включително. Лека полека като ще се допълва.
Какво може да се направи, така че всичко да си влезе горе долу в нормите. Като за начало трябва базовия търговец в България - Български пощи (БФН) да излезе пълноценно на общия пазар и да дава базова цена на филателните издания и продукти. Липсата му води до изкривена пазарна стойност на същите. Няколко пъти съм казвал, че това може да се случи с някаква платформа за он-лайн търговия. Дали ще он-лайн магазин, дали ще е някаква форма на абонамент или продажба чрез заявка на електронна поща - всичко би свършило работа. Наличието на такава платформа ще премахне и проблемите с прекупвачите и ще регулира цените на български пощенски марки в страната и чужбина. Клиентите от ще се увеличат, а с това и печалбата на БФН. Наличната собствена система за доставки ще и бъде в голям плюс. Това разбира се не трябва да става за сметка на филателните магазини и филателни гишета. И като казахме гишета е добре същите да започнат да функционират като такива.
Сигурно има още много какво да се изпише по темата, но в крайна сметка от текущото състояние на филателния пазар на първо място губят филателистите, а след това гордо се нарежда "Българска Филателия и нумизматика". Първите губят от високите цени на прекупвачите, а вторите от умишлено и неумишлено нереализирани печалби.
Михаил Петров
Прочетено: 8792 пъти
- БАЛКАНФИЛА XX 2024 - ОБЗОР НА СЪБИТИЕТО
- Акценти от Тематичния план за 2025 г.
- Работна програма "НАЦИОНАЛНА ФИЛАТЕЛНА ИЗЛОЖБА С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ „ДОБРИЧ ФИЛЕКС 2024“
- Валидиране на пощенско издание „XV Национална конференция за редки болести и лекарства сираци – 13-14 септември 2024 г., град Пловдив“
- Пощенска марка на САЩ посветена на медицинския работник
- Филателия България с Васил Терзиев - Подкаст 1 част
- Красотата на Първодневния плик (FDC)
- Балканфила XX през ноември в Солун
- Как да достъпим стари броеве на списание "Филателен преглед"
- Максимафилия - елементи, правила и история
- Годишнини от историята на Унгарските железници през 2024 г.
- 16 АВГУСТ