Филателия / Коментари за тази публикация: / ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА „СГРЕШЕНИЯ“ БЛОК ОТ 2022 Г. - Филателия България

Филателни новини05 август 2024

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА „СГРЕШЕНИЯ“ БЛОК ОТ 2022 Г.

Създадено от Administrator понеделник 05 август 2024

Когато в началото на 2023 година сред филателната общност в България се разрасна скандалът с т. нар. „сгрешен блок“ (БК 5584) много ме впечатли текстът, който публикува варненският филателист Михаил Петров: „Това издание не заслужава вниманието на този сайт!“ А толкова ми се искаше някой да му обърне внимание, заради многото история, която се съдържа в него. Сега се радвам, че именно сайтът на Мишо Петров се явява домакин на моята статия.

В самия блок има скрити много случайности (или пък закономерности), много история и много българска филателия. Първото съвпадение и вероятна случайност е, че и двамата герои на пощенския блок – Иван Пенков (в ляво) и Иван Милев (в дясно) са родени в Казанлък.

Художникът отляво – Иван Георгиев Пенков (1897, Казанлък–1957, София), освен художник, сценограф, живописец, стъклописец, приложник, един от най-ярките представители на движението „Родно изкуство“, е бил и художник на пощенски марки.

С публикуване на снимката му върху рамката на пощенския блок продължи традицията българската филателия да изобразява своите починали художници върху марки и блокове. Става въпрос за техни фотографии, портрети, рисувани от други художници или автопортрети, а не просто репродукции на техни произведения.

От началото на XXI век това са: Александър Жендов (БК 4519), Стефан Кънчев (БК 4548, 5192, 5193), Александър Поплилов (БК 4549, 5253), Васил Стоилов (БК 4638), Асен Старейшински (БК 5234), Васил Йончев (БК 5287), Димитър Трендафилов (БК 5323), Стефан Груев (БК 5406), Борис Димовски (БК 5491, автошарж) и Дечко Узунов (БК 5653, „Автопортрет със светци“). Тук ще добавя и отпечатаният през XX век портрет на втория най-голям майстор (първият естествено е засл. худ. Стефан Кънчев!) на български пощенски марки – народният художник Борис Ангелушев (БК 2679) (обр. 1).

обр. 1

Но да се върнем на Иван Пенков. Той е художник на пощенската марка БК 593 – 100 лв. „самолет“ (обр. 2) от серията „Въздушна поща – редовни“, валидирана през 1946 г. За зла участ в серията има още една марка с номинал 100 лева, та затова е необходимо и пояснение – „жена с гълъб“ за рисуваната от Стефан Кънчев втора столевова марка БК 592.

обр. 2

Името на Иван Пенков се появява още веднъж в каталожното описание на българска пощенска марка. Това става през 1999 г., когато в блок-листа „120 г. Трета българска държава“ под номер БК 4383 „Върховен касационен съд“ е репродуцирана „Темида“, мозайка в Съдебната палата от Иван Пенков“. На изображението конкретната марка е оградена с червен овал (обр. 3).

обр. 3

На шега казано двете най-известни произведения на Иван Пенков са неговите синове. По-големият е математикът Боян Пенков (1927, София–2016, София), работил в Математическия институт при БАН и в Софийския университет. По-малкият е Георги (Джони) Пенков (1933, София–2021, София), звукооператор и актьор. Кандидат на техническите науки (1978), както обичаше да се представя в кинохрониките „Мозайка“. Той остана в сърцето ми с ролята си във филма „Рицар без броня“ (1965). Там изигра милиционера от КАТ, който спира за проверка на пътя „Вартбург“-а на семейството на Ваньо, отиващо на излет на Витоша. Демонстрираният от него шопски диалект и до днес е ненадминат в българското кино.

Художникът отдясно на блока – Иван МИЛЕВ Лалев (1897, Казанлък–1927, София), също е роден в града под Тюлбето. Той е български художник и сценограф, представител на българския сецесион. За съжаление умира ненавършил 30 години от испански грип. Днес е по-известен с това, че портретът му е отпечатан върху лицевата страна на банкнотата от 5 лева, емисия 1999, 2009, 2020 г.

Иван Милев не е рисувал пощенски марки, но негови картини са репродуцирани върху още пет пощенски марки, освен тази от „сгрешения“ блок БК 5584.

През 1981 г. в серията „35 г. УНИЦЕФ – Международен ден за защита на детето“ върху номер БК 3106 (обр. 4) е репродуцирана картината му „Селска мадона“ (1925 г., акварел на хартия), съхранявана в Националната художествена галерия.

обр. 4

През 1997 г. в серията „100 години от рождението на Иван Милев“ са репродуцирани фигури от стенописите в дома на Стайнови в Казанлък: БК 4280 – „Овчар“, 4281 – „Хлябът“, 4282 – „Жътварка“, 4283 – „Майка“ (обр. 5). „В студентските си години морална и до известна степен финансова помощ дядо ми е получавал от фамилия Стайнови – в една от ваканциите в Казанлък той изписва вестибюла на тяхната къща с популярните фигури: „Майка“, „Овчар“, „Хлябът“, „Жътварка“, пише в своя статия (https://newspaper.kultura.bg...) внукът на Иван Милев – арх. Александър Тодоров (р. 1954, София). Къщата е позната сред казанлъчани като „Стоян Стайновата къща“, намира се на ул. „Иван Вазов“ № 16. Да не се бърка с Дом „Петко Стайнов“ на композитора Петко Груев Стайнов, намиращ се на ул. „Петко Стайнов“ № 13, част от Музей „Искра“ в града.

обр. 5

По-известният архитект сред потомците на Иван Милев обаче е неговата дъщеря Мария Милева (1926, София–2002, София). Тя е едва на 7 месеца когато Иван Милев умира от испански грип. В последствие нейната майка – оперната певица Екатерина Наумова се омъжва повторно. Именно под въздействието на втория си баща – арх. Христо Берберов, независимо, че е рисувала добре, Мария не кандидатства в Художествената академия, а учи и завършва архитектура. В професионалното ѝ портфолио има много сгради и паметници, а случайността е „подбутнала“ през годините две от тях да намерят място върху пощенски марки.

Първата е ресторант „Орфей“ в Слънчев бряг (за съжаление в каталога пише: „тераса в Слънчев бряг“), като марката БК 1423 (обр. 6) е валидирана през 1963 г.

обр. 6

Втората е импозантната сграда на Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, построена през 1974 г. (обр. 7 и 8).

обр. 7 и 8

Пощенската марка БК 5425 (обр. 9) е валидирана през 2019 г. На изображението стилизираният образ на библиотеката е ограден в червен овал.

обр. 9

Колко много история има около изображенията върху един „сгрешен“ блок! А колко още можеше да изскочи, ако не беше станало това спекулативно създаване на филателен куриоз? И блокът БК 5548, независимо от грешката в изписването на годишнината на Съюза на българските художници, просто беше продаван необрязан!?

Пело Михайлов, Пловдив

Коментари: 1

Прочетено: 427 пъти

Коментари за тази публикация:

Отговори на това
Създадено от Филателист от 13 авг 2024: 16:28
Гост	Значи БК5425 също е сгрешена така ли?