Влез в сайта Регистрация

upup

Рубриката на г-н Тонев12 август 2023

МОЯТ СПОМЕН ЗА ГОСПОДИН ПОПОВ ОТ МЕСЕРБУРГ

Създадено от Administrator събота 12 август 2023

За повече от един век пребиваване в страната „Филателия” съм се срещал с какви ли не хора-филателисти. Някои от тях са оставили трайни спомени с паметта ми.
 
Един от тях е този за господин Георги Попов от Месербург.

Не се познавахме лично - запознахме се в „Мрежата”...
На 30.05.2022 г. получих мейл, че въпросният виден изследовател на българската филателна история иска да закупи написаната от мен монография за 60 г. Български пощи и обявена за продажба на страниците на списание „Филателен преглед”.

Не крия, че това подразни самолюбието ми и вълна от гордост стопли старческото ми сърце... Но жестокият живот точно в този момент ми предостави възможността да избирам между синовна обич и филателни пристрастия... Трябваше да се занимавам с болнични заведения за настаняването на сина ми за лечение...
 
С други думи не можех да откликна своевременно на молбата на г. Попов – „до четвъртък да изпратя книгата на адрес в София” – дотогава той щял да бъде там... Денят беше вторник...
 
Разясних ситуацията на колегата и му предложих да остави пари на г. Дечев – редакторът на „Филателен преглед” – като гарант, за това,че аз по-късно ще изпратя книгата на посочения от Попов адрес в Месербург! Имайки впредвид, че ще трябва да заплатя пощенски разноски за препоръчана пратка с тежест около 200 грама, аз напосоки посочих да остави сумата 50.00 лева, имайки впредвид обявената от мен цена 30.00 лева за книгата...
 
Каква беше моята изненада, когато получих отговор от господина, че може да плати единствено обявената от мен цена...

А щеше да заплати повече от 30.00 лева, ако веднага му бях изпратил книгата, както желаеше по българските куриерски служби с наложен платеж!

И така той се отказа да закупи написаната от мен монография.
Някой ще рече търговска сделка – единият предлага, другият купува, ако му е изгодно! По принцип – да! Но кой принцип?...

В съзнанието ми изплува просякът пред храма „Света Богородица” в Хасково, който просеше и даваше събраното на децата от дом „Aсен Златаров”, където работех като психолог. На въпросът ми от кого е получил най-голяма сума и каква е тя, той отговори: „От една бедна женица – 20.00 лева! И добави – от богатите не съм получил пукната пара!...” Замълчах с зинала уста, а в съзнанието ми нахлу онази латинска сентенция „О tempora, o mores!”…
Прочетено: 282 пъти
Коментари чрез Facebook
Отиди на страница  1 2 3 4 5 6 7 8 9
Влез в сайта Регистрация

up